По пътя навръщане от гробищата решихме да се отбием до църквата , ей така за наше успокоение , да запалим по една свещ... приятелят ни си бе отишъл ... По пътя за там се опитахме да си спомним хубавите ни времена с него. Имахме страхотни преживявание , но за жялост бяха преди да влезем в пубертета така да се каже. Спомнихме си времената , когато играехме по нощите и само виковете на родителите ни , ни прибираха от улиците и площадки.
За нещастие след като се почувствахме големи нещата се промениха , ние се променихме... мислехме се за големи, кой пропуши , как пропи , кой се продруса... Спомняхме си ,че преди „трудните години” всичко си бе наред и Бо все още беше жив. Всеки трябва да премине през този период , но за някои бе особено трудно, за Бо беше нещо ужасно , след като стана на 14 се промени много , не по своя вина. След като приятелят ни стана на 14 родителите му се разведоха по най-бруталния начин, със скандали , побоища , съдилища , борба за попечитества... оттам започна и ада за него , а от части и за нас. След като той бе „присъден” на майка му нещата се влошиха още повече , той се промени до неузнаваемос , пиене , алкохол и какво ли още не ...
Един хубав ден от пролетната ни ваканция трябваше да празнуваме 16  му рожден ден , само че нещеш ли това се превърна не в празник а в ад. Събрахме се на площадката пред блока му и се запътихме към апартамента му , звъннахме почакахме ... врата се отвори , а Борис се показа и започна да плаче... окото му беше насинено , от усата течеше кръв. Стреснахме се и го попитахме какво се е случило и се започна един ужасяващ разказ , за това как втория му баща го е смелил от бой , само за това ,че е закъснял с 15 минути , 15 минути без бира , 15 в които Борис  е кулувал бира , за да занесена пастрока си...Успокоихме го , събра малко багаж , писа смс на майка си ,че ще спи у един приятел. Мина се седмица и той пак започна да излиза , да се забавлява ... но нещо не беше , както преди...
Един ден отидохме в едно заведение близо до гората, там го видяхме „легнал” на една маса, очите му компот , а за говорене да не става и дума , нищо не му се разбираше, не не се бепе напил, беше се надрусал толкова здраво ,че не знаеше на кой свят се намира ... обадихме се на майка му , жената дойде и го е закарала в болница. Мина се около месец и нямахме новини от него , 2 дни след това в заведението отидохме до болницата , но майка му не ни пусна да го видим и така няколко пъти... и ние спряхме , надявахме се ,че след като излезе ще ни се обади.Това не се случи... не и до преди 2 дни  , преди два дни звънна майка му , за да ни съобщи ,че Борис е умрял ... в този момент се почувствах като в паралелна вселена , краката ми се подкосиха  , сълзи текнаха , чувствах се ужасно , сякаш някой ми е откраднал нещо , нещо ценно. Ден преди погребението се събрахме всички и решихме ,че трябва да отидем задължително , бяхме си стабилна група приятели и решихме ,че той заслужава едно последно сбогом , въпреки че в последните си дни не сме били до него. Отидохме и картината , която видях ми се запечати в съжнанието , имаше толкова хора , които го обичаха ... майка му и баща му прегърнати както бяхме свикнали да ги виждаме , пастрока разбира се го нямаше , не знам дали изобщо още беше с майка му.  Поставихме цветя на ковчега и съзилте ми затекоха отново при гледката на най-добрият ми приятел лежаш безжизнено в ковчега... само го погалих и се гушнах в другите , всички плачехме ...
Живота е жесток и не заслужаваше живота на това толкова жизнено , умно и хубаво момче да бъде отнет , не от друго , а от жестокостта... наркотицитре бяха физическата причина , невниманието и  липсата на интерес към него го убиха... нямаше кой да го прегърне , когато му бе тежко , да ние се опитвахме , но го нямаше семейството... в онзи момент майка му беше погълната единствено и само от онзи мъж , а баща му , баща му беше в Германия... опитахме , явно не сме били достатъчни ... ами ако бяхме се постарали още малко... може би щеше да е друго, може би ... никога няма да разберем, но ще трябва да живеем с мисълта ,че може би сме могли да помогнем, но не сме успяли...дали , ами ако...
НЕ САМО НАРКОТИЦИТЕ УБИВАТ , ТРЯБВА ДА ИМА И ХОРА , НА КОИТО ДА РАЗЧИТАШ...